Светът си има Лондон. Има си Берлин, Токио, Париж, също така както си има и Ню Йорк. Те пък си имат много жители. Черни, жълти, бели, зелени и незнам си още какви. Култури колкото си искаш. Те се познават, преплитат, обичат, раждат се нови, умират стари. Всеки има своята индивидуалност, която изразява освен чрез културата и държанието си, така и чрез начина си на живот и личен стил. Изразни средства, които за обществото са нормални и приемливи, а не означават показност или социален опадък.

България, нашата мила и любима родина, сякаш е изостанала не една, а няколко крачки назад. Все още са малко личностите, които си позволяват да излязат по родните улици както сметнат за добре, загърбвайки разните му там стереотипи и проявявайки креативност. За съжалениие доста голяма част от българската младеж се стреми да принадлежи на това или онова стадо от еднакво облечени момчета и момичета, защото в него намира по нещо куул. За щастие, вижда се напредък. Вече по-рядко по улиците срещам една камара луди фенове на електронната музика (от тези, които не са чували за Carl Cox) с пресирани и вдигнати нагоре коси, независимо от пола. Сещате ли се и за онези момиченца на по 14-15 години, изпробвали майчиния грим върху лицето си, сложили късите дънкови поли и хванали се под ръка така, че да се чудиш как да ги заобиколиш? Е може би това са българските варианти на чуждото емо.

Защо обаче хората немогат да приемат различните и интересните? Може би отнемат от пространството ни или заплашват вниманието към нас да намалее? Каквито и да са причините, то те са глупави и изводът е един – все още сме задръстени. Такива и ще си останем докато се освободим от безсмислените си предрасъдъци и спрем да гледаме в паничката на другарчето си.

Аплодисменти за момчето, което ходи с тесни панталони и шарен шал. Аплодисменти за момичето, което e подстригало косата си къса и носи мъжка риза. Аплодисменти за тези юнаци, на които им е през кура за криворазбраната естетика и които тепърва ще събират сили да показват себе си и своя собствен стил. И поклон.

more: