Холандия, ден първи. Стоварихме се с куфарите и от вратата – за храната. Искам да кажа, че кюфтенца със сос от фъстъчено масло и салата от зеленчуци, които до един не познавам си е блажено.
Ох стая, ох кеф. На такова пухкаво облачно легло не бях се мятал от години. А то си е бая яко да се метнеш. Иначе всички стаи са различни. Бялата, черната, зелената (моята), оранжевата, лилавата (сигурно и такава има)… Артаджийско. Ама от онзи по-шик арта, не някаква си долна хипстарийка (пояснения при Деси Меси).






Днес в 11:11 часа стартира конкурсът на водка Абсолют Absolut Fashionista Wanted. Наградата за едно момче и едно момиче ще бъде стайлинг от един от Гурутата на модата у нас – Ники Пачев. Освен това ще има и професионална фотосесия както и разни други изненадки от Absolut. Всичко, което трябва да направиш е да посетиш ето този (линк), да създадеш своя визия и след това да я изпратиш заедно със снимка в цял ръст на този (имейл) до 30 Ноември. Повече информация можеш да получиш във Facebook страницата на Absolut Vodka Bulgaria. Забавлявай се и успех!

Въпреки многото негативни отзиви относно новата анимационна комедийка мога да кажа, че пилотният епизод ме грабна. Алън, седемгодишният снобар, е принуден да започне училище от гей бащите си. Там той среща любовта на своя живот – дебелата, космата директорка. Хумoрът е груб, а анимацията обещаваща. Първия епизод може да гледате на ето този (линк), а вторият излиза днес. Да видим…

Прогнозирам, че новият “How Do You Do” на Mayer Hawthorne ще е в месечната ми топ 3 след като “A Strange Arrangement” и страхотните кавъри в “Impressions – The Covers” успяха да го издигнат на челни позиции в Last.fm класацията ми. И този албум е пълен с feel-good соул парчета. Дори колаборацията със Snoop Dog звучи супер. Въобще ако искате да си създадете много приятен ден, сега е времето да си свалите (или закупите) (long live авторски права) ”How Do You Do”, който е толкова позитивен и готин, че няма да искате да си легнете. Обещавам.

Mayer Hawthorne – Dreaming
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Mayer Hawthorne – Can’t Stop (with Snoop Dogg)
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Mayer Hawthorne – You Called Me
Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.
Всички знаем, че магазинчетата с подбрани мъжки секънд хенд дрешки не са особено много. “Диего” е на ул. Хан Крум 15 (на малките пет кьошета) и има лек британски hooligan привкус. В магазинчето има страшно интересни попадения – например онова бомбе, което е носил бившият собственик на ЦУМ и което като сложиш се чувстваш като пич. Иначе Ralph Lauren, Hugo Boss, Banana Republic и прочее брандове чакат да бъдат открити. И камуфлажното яке по-долу също чака. Мамка му! Искам го, но кой прави камуфлажни якета за гупички?



Време е да започна да пускам статиите, които пиша за GIA и в блога. Така, че отвреме на време ще изкачам с по нещичко от там. Ето тази скромна статиика например идва от последния брой на списанието и е доказателство, че да стойш и да гледаш мъжки стрийт стайл по цял ден си има своите ползи.

Има милиони добре облечени мъже по света. На кого му пука? Не е достатъчно да си просто добре облечен – трябва да си неповторим. И това са няколко мъже, които са го постигнали. Те имат суперсилата да влияят на всички мъже, които могат да използват Интернет.
Мхм, на всички.

Karl Guerre
Карл Гийер е фотографът зад стрийт стайл блога ‘Swagger 360’. Излишно е да споменаваме, че той е известен с вниманието върху детайла, тъй като повечето фотографи са такива. Той, обаче не е типичният човек зад камерата. Г-н Гийер е и жертва на всички други обективи наоколо, опитващи да снимат неговите готини дрехи.

Tyler Riggs
Тайлър е от щастливите модели, които са получили работата си случайно. Той е бил заснет от приятел за училищен проект, а по-късно с него се свързва агенция – нещо, което мнозина неуспешно опитват да постигнат. За момента той има договор с агенцията Next LA и е успял да снима за Urban Outfitters, Sisley, H&M, D&G, и др.

Robert Rabensteiner
Робърт Рабенщайнер е мъжът, за който всички обичат да пишат в блога си. Той е модният редактор на L’Uomo Vogue, а стилът му е ясно различим. Той не е средностатистическият мъж в официални дрехи. Г-н Рабенщайнер знае как да съчетае аристократизма и удобството. Представям си как го срещам… Всичко, което ще кажа е: ‘Ъм…Та…Ъм…Аз…Ъм…. Вие…’ Толкова респектиращ.

Francesco Cominelli
Модният редактор на Vogue Hommes International е личният ми Исус. Стилът му е забележително младежки, но едновременно с това и елегегантен. Той идеално съумява да смесва дрехи, които повечето мъже, дори не биха и помислили да съчетаят. За Франческо принтовете са като бейсик – той просто обича да си играе с тях.

Josh Peskowitz
Не знам защо, но Джош Песковиц много ми напомня на Жан Рено в Léon. Той не е убиец (или поне не е известен с това), но има убийствен стил. Мъжкият стайл директор на Gilt Groupe често избира комфортния вид, доминиран от базови дрехи, но обилно подправен с открояващи се аксесоари. И е един от малкото мъже, които могат да носят камуфлажно яке и да им отива…

Nick Wooster
Той е грубоват, той е забележително стилен и ви кара да искате да си пуснете брада. До скоро г-н Уустър имаше мечтаната работа – беше мъжкия моден директор в Neiman Marcus и Bergdorf Goodman, допринасяйки с много креативност в цялостния мениджърски процес.
Нямам абсолютно никакво обяснение защо пиша в блога след вечер изпълнена с еднолитрови Блъди Мерита, бира и йегермайстер шотчета завършила в 6:30 сутринта под слогана “Ше ѝ иба майката на тая курва, сервитьорката” в кръчма Дивака. Обаче освен махмурлука яката ме е ударило и желанието да споделя.
Иначе много мразя хората, които във Фейсбук не само започват деня си с “Ох, как се напих”; “Снощи се насвиних” и “Hangover”, ами отгоре на това продължават да ти го натякват през целия ден, сякаш на тебе ти пука.
Тук възниква въпросът – какво ще правим когато студът догони градинката на Radio Cafe и ни принуди да влезем вътре. Отгоре на това Dizzy Miss Lizzy заминава за Австрия, а достоен нейн заместник все още не е открит. Последно сбогом ще кажем на Бийфиитър партито, където пак ще пуска заедно с Mr. Shaker-a.
Като оставим Britspotting и “Няма 1 литър мохито? Дайте ми 2 х 1 литър Блъди Мери” на Данка, трябва да се отбележи, че този месец GIA възкръсна с “MALE” брой.

Също така искам да споделя, че X-Factor е далеч по-доброто предаване и много ме депресира по две причини, които ще си спестя.
Сега тръгвам, че тъкмо се появи балончето, на което пише “Your Windows is not Genuine” и сигурно трябва да направя нещо по въпроса, че пак ще ми изчезне картинката от десктопа.
Ако подкрепим Google в решението си и изпратим момчето в ляво към егидата на хипстърите (термин, чието значение съм разяснил ето на този линк) значи трябва да признаем хипстърщината и на самият Исус. Още неуспорими доказателства идват от твърдението, че хипстър се явява синоним на мазна коса и, естествено, вяра в ъндърграунд културата. Исус Хипстос! Самият той е кръстосвал улиците на Йерусалим в джийзъс сандалките си проповядвайки ъндърграунд разбирания наляво и надясно.

И щом Исус Хипстос е факт следва изводът, че Библията е ултимативният хипстърски наръчник, които разказва какво и как да правиш, за да си ъндърграундин. Ето защо последователите на неговата вяра са едни истински, миролюбиви хипстияни, които ходят по клубове, където не ходи никой друг освен тях, за да слушат Великият Хипстец да изпълнява кавъри на парчета от “преди Хипста”, които широката аудитория не е чувала.
След като християните са вече разкрити остава въпросът – защо избягаха от истинската си същност? Защо просто не се наричат “хипстияни”? Може би защото обществото отхвърля всичко “хипстърско”? От страх да не бъдат категоризирани така? А дали тогава вярата им е истинска? Твърде много неотговорени въпроси…
Да избираш между Vespa и другите брандове скутерчета е все едно да избираш между Converse и Mat Star – и двете ти вършат работа, но едното просто е по-добрият избор. Vespите са Mini-тата на скутерите. Те са забавни и сладки и пасват добре на хора с интересен лайфстайл. Или просто на готини хора. Някой от вас има ли Vespa? Или връзки във Vespa? Ами ако Vespa решат да ми подарят Vespa? Йай.




Иии малко новинки и от света на осветителните тела. Art Luminaire е ново местенце, което се появи на Солунска 35 съвсем скоро и е пълно с готини Френски, Немски, Италиански, Австрииски и прочее носители на светлина. Освен това има и доста интересни аксесоари към тях като кожени и метални ключове и т.н. Ако имате нужда от нещо подобно или пък искате просто да светнете по въпроса учтивият персонал ще ви приеме с широко отворени ръце.




Помните ли онова местенце, което ви показах преди около седмица? Онова, на което се простих със скъпия си безплатен часовник? Ето, че Clipper и Niki Phoenix-а решиха да спретнат малко плажно парти там. За първи път ми се налага да се изпичам на слънцето и после да се правя, че басейнът ми идва плитък докато пия биричка на жесток музикален фон. Моменти като този някак си ме карат да си мисля “The Adjustment Bureau са ме дарили с неща, за които други могат само да си мечтаят”. Егоцентрично.



