дълбока мисъл
снимки аз
Винаги съм се възхищавал на онези “дълбоки” хора, които говорят интересно и правят един по-различен прочит на нещата. Обикновено напушени хора. Aз никога не съм се имал за един от тях. Незнам дали е под въздействието на алкохола или поради нещо друго, но понякога тази муза удря и мен. Днес в парка срещнах онази жена, която търсеше нещо в кофите за буклук. И докато говореше с мен и моите приятели се оказа, че има дни, в които събира по 5лв. от стъклени бутилки. А през това време онези торби седяха на съседната пейка вече 2ри час. Тя отиде, погледна в едната и възкликна – “Я, наденичка!” Зарадва се. В другата торба пък имаше дрехи. “А, гардеробът ми е пълен! Нямам нужда от дрехи, нещо за ядене да има.” И въпреки че някои хора биха намерили това за странно и може би гнусно- аз смятам, че е вдъхновяващо.
Ето защо винаги съм твърдял, че животът ми е прекрасен. Докато някои изпадат в непрестанни оплаквания и упреци към живота, аз намирам негативизмът им за безпочвен. Ако сега имаш възможността да четеш този блог, да провериш нещо в гуугъл или дори да си купуваш наденичка всеки ден – значи си щастлив. А можеше да бъркаш по кофите за буклук, да молиш хората за бутилки, за да изкараш 5 лева, с които да се храниш цяла седмица докато твоят дом е пейка. Никога незнаеш. Всъщност тази мисъл отдавна е внедрена в ума ми от една приятелка (тук е твоят момент на слава, Паола). Просто сега се замислям. Щастието е навсякъде около нас – просто трябва да имаме способността да го виждаме.
Васко, напълно се съгласявам с теб, че трябва да ценим всичко, което имаме. И да, животът наистина е прекрасен, особено в детайлите.
П.С. Коментирам дни по-късно, защото очахвах и други да го направят. Не е ли странно тогава как една сериозна тема получава по-малък от интерес от една клюка например?
Честно казано и аз очаквах повече “involvement” в тази тема. Сериознтие теми обаче явно се оказват “плашещи” или хората росто не знаят какво да коментират по въпроса. Нищо :)
Много интересно! И аз имам подобни наблюдения.
Някои хора се взират прекалено много в това, което не им достига и така губят възможността да се порадват на това, което имат, независимо колко е много/малко последното….Липсата, колкото и да е незначителна, хвърля сянка върху всичко останало. Случва се, за съжаление.
Ако пък липсва нещо чак толкова жизненоважно, то винаги е по-добре човек да помечате как да си го набави, а не да бълва (само)съжаление и да оплаква горко “тежката” си участ.
Много по-добра нагласа би било нещо от типа “We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars” (както един много забавен човек беше казал) :-)
p.s. 1 и аз смятам, че една клюка би възбудила много повече , по-силни и по-противоположни емоции, уви….
p.s. 2 мисля, че се пише “не знам” и “не знаят” ;-)
интересно. винаги съм смятал за правилно “незнам”. грешката поправена. :)
е тази грешка е незначителна някак
все пак е важна дълбоката мисъл, дори само подтикът към такава си е ценен :-)