Отдавна вече не сме в детската градина. :) Добре дошли в реалния свят, където хора наричат други хора грозни, дебели, смотнаи, тъпи, прости, невъзпитани и прочее… Сигурен съм, че всеки един от вас са наричали в лице някак. За в гръб да не говорим. :)

Най-забавното в целия постинг всъщност е, че от позицията на “Мили деца, не бъдете толкоз негативни, обичайте света и себе си, и не коментирайте с лошо снимките в СофияСтрийтСтайл” отново следва разпределение на хората в категории, вкарването им в калъпи. Деликатно, или може би наивно, съзнателно или не, на базата на няколко изречения следва веднага човек да бъде квалифициран. Слушаш чалга? Ти си глупав, необразован, прост, нямаш “истински” ценности… Наричаш някого трол? Ти не можеш да боравиш с браузър, не знаеш що е то оперяационна система, и викаш мама да ти бърше дупето след като акаш, че сам не знаеш как. :) И разбира се си злобен. Следователно грозноват. Отвън и отвътре, по подразбиране. :)

Забравяте, че всички, независимо колко информация сме дали за себе си, стоим зад един екран и една клавиатура. И че няма как всички да се познаваме лично. Да знаем какво ни кара да тиктакаме, какъв е живота ни, каква е историята ни, проблемите ни, страховете ни, талантите ни.

Да, наричам момичето “трол”. И не, не е защото мен са ме наричали “ши*ан прост скапан пе*ерас(т)”, а защото на тази една снимка виждам именно трол. Това дали слушам Реджина спектър или Преслава, дали гледам Листопад или Тарантино, дали чета вестник Шок или Чехов няма никакво значение. Аз не познавам човека на снимката. И мога като много хора да напиша нещо положително, а отрицателното да си кажа на ум.

Или мога просто да кажа първото, което ми дойде наум. Без значение кой съм, какъв съм, какво мога, знам, не мога, не знам, на колко съм, какво гледам, слушам, правя. Просто да играя на асоциации. Виждам и казвам какво виждам.

Та въпросът е – какво точно теле търсите под вола аджеба?

Мили деца, порастнете. И престанете да съдите хората от собствената си кула, че не се държат спрямо представите ви за това кой как трябва да се държи.

Най-лесното нещо на света е да съдим. Правиш го и ти с този си пост, правя го и аз, правим го всички, всеки ден. :) И кво от тва? :)

Позитивният пример винаги е по-доброто нещо. Редакторите на американското GQ взимат един зле облечен човек от улицата, обясняват му добронамерено как искат да го направят да изглежда като a million bucks, дават решението, снимат го и накрая всички сме научили по нещо положително.

Яна (http://trashyellow.blogspot.com/) го е казала много добре – не трябва да се взимаме много насериозно. Умно момиче е тя. Повече усмивки и повече The Drums през уикенда.

Поздрави,
Деси :)

И мен да ме снимат ще прочета доста негативни коментари, но важното е, че се чувствам добре в кожата си и ми е комфортно в тези дрехи, с тази коса, без грим и с мръсни кецове:)