Да, 2012 беше тежка година и всички ние стояхме с притаен дъх и заредени айфони в очакване на всеобхватния метеоритен дъжд; гнева на Голямата Стъпка или изтеклите води на Нептун. Никой от нас обаче не беше подготвен за края на телевизия PopCore, с която си отиде и цяла една ера от българската музика. Остана ни само надеждата, че 2013 е отпуснат ни от Господа бонус, който ще ни зарадва с величественото завръщане на Шанел и прочее млади звезди на неуспешната българска поп сцена.

5. Богомил, Дивна, Lexus, Орлин Горанов, Орлин Павлов, Поли Генова – Заедно с Теб

Ако този клип беше филм то той щеше да се казва “Шест човека и ужасяващо нисък бюджет”. Да ви кажа честно нямам и идея дали това е същото онова студио, в което сме виждали заснети още десетки безидейни клипове. Предлагам, в случай че е то, студиото да бъде превърнато в музей-храм на българската поп музика или по-скоро еквивалент на нюйоркското Radio City. По-притеснителното в това видео обаче не е свръх остарялата концепция, а over the top тесногръдата идея (и бюджет) на The Coca-Cola Company. Иначе всички са усмихнати и коледни.

4. Румънеца и Енчев – Коледата Невъзможна

Абе изобщо тая Коледа голяма мъка, голяма скръб. Мислех да напиша “Пет върпоса относно текста на Коледата Невъзможна” обаче то в тоя текст всяка рима трябва да е под въпрос… За пример ще ви дам само “Снежанка, жената – тя ще е елхата и с моите топки отразявам ѝ листата” и от повече примери мисля, че няма да имате нужда.

Преди всичко обаче мисля че трябва да се запитаме защо Енчев пее за секс пред невзрачните вярващи в дядо Мраз дечица и защо изобщо споменава, че му е голяма главата?! Иначе клипът е стилно издържан по традициите на соца, когато домашните камери са снимали със (що годе) същото качество.

Update: В това парче се появи някакъв чар след продължителен рисърч и една десетка гледания…

3. Миро – Върха на Планината

Божествен. Не Миро де. Клипа… Както тренда повелява – всеки клип с изписан текст в завъртян шрифт тип “любовен” влиза в класацията с привилегии. Забелязахте ли как T-то лежерно се превръща в кръст изобразявайки святоста и душевната извинест на Миро? Сигурен съм, че и усмивката на чаровника никак не ви е отбягнала! То такива намигащи усмивки на никой не му се разминават…  А на Миро всъщност Галка ли му изкарваше паричките, че сега не може да си позволи един адекватен клип както можеше по времето на Каризма? Или може би е твърде зает да си репетира усмивката за вечерта на наградите на БГ Радио… И колкото и Миро все повече да се опитва до достигне до върха на тази класация, той все още има какво да научи от гордите победители.

2. Мериан – Ледени Следи

или “Мериан се джаска на барабани”. И то с какъв откат в главата… Нека си го кажем – от българската Кайли блика скован сексапил. Мериан изглежда като куклата барби на модернизма – очукана и захвърлена от детската игра и от живота като цяло. “Лукс” отблясъкът на екрана, като почерк на телевизия PopCore, е намерил своето място и тук.

1. Р.Е.Н. – Пари

Кралицата на българския хип-хоп се показа гола с послание за капитализма. Неловкото ѝ (че чак на мен ми стана неловко да гледам) съблазняващо търкаляне “а-ла-девственица” трябва да спечели онея плешиви богаташковци, които имат достатъчно, за да предпочетат някоя що-годе добре изглеждаща жена на повикване. А и какъв фетиш трябва да имаш, че да искаш да оправиш неловка девственица с прекалено мъжки глас? Р.Е.Н. ще ми липсва също така както ми липсва Шанел и безразличния ѝ поглед.

Личният ми поглед върху тези видеа не е повлиян, нито цели да повлияе на нечие друго мнение.

Ако искате да видите някоя от класациите за 2011, 2010 и 2009 обаче можете да го направите като кликнете върху съответната година.

Иначе Оскъра, Емиту, Грамиту и БАТСА-та на годината получава:

Update: Оказа се, че бях подведен от YouTube канала на телевизия PopCore и каналът все още се излъчва (просто ъпдейт, защото иначе трябва да сменям увода, а тръгна ли да сменям уводаааа…)

Точно преди двайсетина минути открих The Neighbourhood и техните клипове. Оказва се, че бандата е от онези групи, които стават популярни заради онлайн “шуменето” създадено около тях (hello world!). Освен че фронтменът им Jesse Rutherford е маниак на тема типография, той кара всички членове на групата да се обличат в черно и бяло. Ноар видеата им са пълни с драма и доста добре илюстрират човешката биполярност. Честита нова година!

Жив съм! Правя кратко включване, за да ви доставя една вече стара новина и да ви препоръчам да посетите новия сайт на Under The Line – момчетата, които до сега заснеха куп интересни видеа и интервюта заедно със сайтове като 12 Mag и Boyscout. Към новия Under The Line се присъединяваме още няколко младежа, които ще се стремим да пласираме полезна и интересна (до колкото нашите критерии за “интересна” съвпадат с вашите) информация. Моят първи пост е вече някъде там и се казва “Caps Luck”.

Какво мислите? Yes?

Час след завръщането от морето се започна със софийската дъндания. И така, независимо дали ви интересува или не, бях на косъм да забравя да ви опиша колко айлякологически премина всико. С тези един - два поста, Р. на квадрат лекинко ме подсетиха, че и аз имам какво да кажа.

Сигурен съм, че много от вас харесват на палатчица; че също толкова много пък не я харесват и че още едно такова добро количество  ще си кажат “Абе тоя дребен хипстър сега ли откри къмпингуването? “. Значи, първо на първо искам да отбележа, че за причисляването ми към горките хипстъри нищо няма да кажа. Второ на второ – да, сега преоткрих къмпингуването. Преоткрих го защото се добавиха няколко сантиметрa откакто някой ми предложи да го направим за последно.

Всички знаем или сме чували, че на палатка си е голяма почивка. Ултимативното разпускане обаче идва когато се озовеш там с група непознати хора, за които или знаеш едно – две неща или не знаеш нищичко. Ден първи е денят на адаптиране. Те си имат своите лафове, от които не си част по никакъв начин. И погледнато от добрата страна, да не можеш да се включиш в разговора си е голямо разпускане. Вечер първа вече си намерил Aфтър-Шок другарче, всички сте щастливо пияни и вече имате повече неща за казване от необходимото. На сутринта се чувстваш като в The Hangover. Историите са общи, ключовите думи също, а целта е една. Те или те карат да правиш нови неща (да сърфираш например) или не те карат да правиш нищо. Предимството да си с непознати. За вечер втора няма да ви казвам – то се знае, че другата година искам пак.

Даааам, София пак вдиша и го прави все по-неентусиазирано. Помня първата такава случка – пълно, но не съвсем, с готини и свежи млади хора, които се появяваха с яките си колела, слизаха от тях и започваха да пият по бордюрите или да се джаскат под звуците на Спайските. А отстрани седяха малко по-възрастни готини и свежи хора, които също пиеха (но прави) или съвсем небрежно се поклащаха под звуците на Спайските. Не и този път. Че имаше готини хора – имаше; че минаваха прекалено бързо покрай мен – минаваха; че пак опрях до същите онези хора – пак опрях… Ама каквото такова!

Открития като това са моментите, в които осъзнаваш какъв е смисълът в онези няколко Фейсбук приятеля, които не познаваш, но все още пазиш защото споделят разни интересни неща. Също така това са моментите, в които оставаш засрамен, че някакъв си друг човек е открил видео на една от най-любимите ти банди. И то няколко месеца след като е излязло… Историята е тип “Ромео и Жулиета”, но цялата модерна работа около любовта и войната между Day Trotters и Night Creepers прави нещата доста по-интересни. Така Drew Barrymore ни съпровожда до онзи, трети момент, в който (дано) осъзнаваш, че “думите са си думи” и всичко трябва да бъде ясно преди да е станало прекалено късно…

Рано или късно трябваше да ви го натрия – Lovebox беше страхотен. След ден трети всичко изглеждаше сякаш животът нямаше да е същия. И той наистина няма да бъде… Но не заради фестивала – той ще се завърне. И този път ако имате възможност го посетете и вие! Самото присъствие е достатъчно да ви зареди с енергия за седмици напред. И само малка част от това се дължи на радостта да гледаш Hot Chip, Friendly Fires, Azari & III, The Rapture, Sam Sparro, Crystal Castles, Grace Jones и прочее готини артисти на живо. Истинския кеф ти доставят непокизмът и удоволствието изписано по лицата на хората там. Още снимчици вижте в сайта на списание EVA, както и съвсем скоро в музикалния Nite Versions.

P.S. Иване, мерси за камерата!

“Men at Work” е новият сериал от TBS, който разказва за живота на четири бро-та, които работят за едно и също списание в Ню Йорк. Gibbs, Milo, Neal и Tyler изпадат в доста близки до много хора ситуации – кофти началото на деня когато осъзнаеш, че няма безплатно кафе; проблематичен бос, на които му е “все тая” (шефчето е голям пич); страхът от dirty talking и прочее. Излъчените епизоди са два и можете да ги гледате тук (епизод 1) и тук (епизод 2).

Не че се хваля или нещо, НО ОТИВАМЕ НА LOVEBOX в Лондон! Йей. Фестивалът ще ми е първи, компанията ще е смешна, а на калчището ще ни акомпанират Hot Chip, Crystal Castles, The Rapture, We have Band, Friendly Fires, Little Dragon, Kelis, Grace Jones, Sam Sparro, Azari & III, Patrick Wolf, Tyson, Tiga, Lana del Rey (фъни) и, ъм, стига толкова. Сега остава само да си купим и билети…

снимки LOVEBOX (логично)

Най-доброто, най-грандиозното, най-сърцераздирателното, най-милото и най-убедителното предложение за брак! Твоето sucks? Виж това!

По стечение на обстоятелствата през последните дни все бързам да се прибера от работа, да хапна филийка с нещо и да залегна над ученето. И днес така… Помежду другото реших да отворя сайта на ASOS и да изплакна окото за пореден път. Началото на сезона на фестивалите очевидно е повлияло върху решението им да наблегнат върху ризите и тениските с принтове. Така те успяха да откраднат значителна част от ценното ми време и да ме инспирират за, внимание, нов пост. Цените са сравнително добри, а принтовете още по-добри. Ето няколко предложения от мен, които вие можете да не си купувате, защото някой ден, евентуално, аз ще се сдобия с всички тях. Duh.

Знам, знам… След дългите периоди на усилено не-публикуване в блога аз пак се включвам с пост за H&M. И извинявайте, но това видео определено си струва усилията. Fashion Against Aids е кампанията на шведската марка посветена на борбата със СПИН, дрехите от която ще бъдат по магазините от 26 Април.  А ето това тук отдолу, както вече стана ясно, е видеото съпровождащо кампанията тази година. Красиви двойки, безопасна секс атмосфера и музика от Chad Valley… Lovely.